ШИПКА (див трендафил, шипък)Rosa canina L.
Семейство Розоцветни – Rosacea
Разпространение. Расте в различни разновидности из храсталаци и редки гори, край реки, по тревисти склонове и синури, по каменливи места, навсякъде в България както в равнините, така и в планините - от морското равнище докъм 1600 - 2000 м надморска височина.
Описание. Храст с прави или извити стъбла, дълги до 3 м и покрити с твърди, бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Листата са нечифтоперести с 5 до 7 яйцевидни, обратно яйцевидни или елипсовидни, 1.5-4 см. дълги и 1-2 см широки, напилени листчета. Цветовете са розови или рядко бели, 4-6 см в диаметър, единични или събрани на групи по 3-5. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките - многобройни. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервения яйцевиден до сферичен несъщински, лъжлив плод (шипка). Цъфти през май-юли, а плодовете узряват през есента.
Използваема част. Използват се шипките (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati). Берат се при узряването им през септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 1000. Допустима влажност 12 %. Срок на годност: цели плодове - 1 г., млени - 6 месеца.
Химичен състав. Съдържат витамин С, който се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява. Съдържат и каротен, витамин В2, К1 и Р, захари, пектинови вещества, органични киселини (лимонена и ябълчна). В семената им се съдържа тлъсто масло, богато на витамин Е.
Лечебно действие и приложение. С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, действат диуретично. Използват се при авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване) и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активират обмяната на веществата. Прилагат се още при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, хепатит и други чернодробни заболявания, обилни маточни кръвотечения и много други болести. Препоръчват се и като диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.
В българската народна медицина шипката се употребява при възпаление на простатата, захарен диабет, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, , атеросклероза, за ободряване, при червен вятър, коклюш (използват се особено образуванията на шипката), високо кръвно налягане, главоболие, безсъние. Шипковото брашно се прилага (по една лъжица след ядене) при изпаднало задно черво (Ил. Ланджев). Отвара от семената, счукани или смлени, се пие при камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Венчевите листа се употребяват при маточни и други кръвоизлизи, болки на стомаха и червата, диария, кръвохрачене. Корените се приемат при глисти, кръвохрачене, за улеснение на храносмилането. Плодът със семето се взема при тении.
Начин на употреба. Използват се плодчетата - в прясно състояние или изсушени, почистени от семената под формата на "люспи", които запазват витаминното си съдържание през цялата зима. Най-добре е да се консумират без преработка, за да не се намалява съдържанието на витамин С. Може да се използва и отвара (10 мин) от 1 супена лъжица шипки с 250 см3 вода, която се пие като чай (3 пъти дневно преди ядене). Външно приложение: За промивки при сълзене на очите, за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол, при кървене на венците.
Употребява се и под формата на "шипково вино" - 1/2 кг шипки с 4-5 л. вода и 1/2 кг захар се държат до печката, като често се разклащат. След една седмица течността се прецежда и се пие вместо вода.
