БЯЛ РАВНЕЦ (гущерка, пачи пера, посечена трева, хайдушка трева, еневичка, русулява билка, сърчьово биле, месечняк, еньово биле)
Achillea millefolium L.Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Расте по тревистите места навсякъде в България до 2000 м надморска височина - край пътищата, из нивите, ливадите, по гори и поляни.Многогодишно тревисто растение.Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа, приосновните - с дълга дръжка, стъблените - седящи. Цветните кошнички са събрани в гъст щит на върха на стъблото и всяка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба люспести, червеникавокафяви, а в средата - зелени. Плодът е продълговат. Цялото растение е покрито с власинки и има характерна миризма. Цъфти от юни до септември.Използваема част. Съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана или мляна - 1 г.Химичен състав. Съдържа етерично масло /главно хамазулен/, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и др.Лечебно действие. Основно - кръвоспиращо /доказано експериментално/ и противовъзпалително. /дължи на хамазулена в етеричното масло/. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.Приложение. Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и др. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове.В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести и др., както и като успокояващо (при неврастения и хистерия).Начин на употреба.Външно: Цветът се кисне 40 дни в зехтин (1:10) и се използва за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи. Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и др.Вътрешно: Прави се запарка 2 супени лъжици, залети с 500 мл вряла вода, като кисне 1 час. Пие се по 1 с.л преди ядене 3 пъти на ден /или 1 кафена. чашка преди ядене 4 пъти дневно.
КАЗАНЛЪШКА РОЗА (маслодайна роза, гюл, трендафил)
Rosa damascena Mill.
Сем. Розоцветни - Rosaceae
Разпространение. Родината на розата е Средна Азия. Тръгнала от Индия, Иран и Египет, маслодайната роза стига до Персия, Мароко и други страни. В Европа идва с османските турци през 16 в. Стъпила в българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на 19 в. В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова долина (Казанлъшко, Карловско). Мекият климат и подходящата почва създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която започва да се добива най-качественото розово масло в света.
Описание. Розата е храст, чиито стъбла и млади леторасли са покрити с шипове. Листата са сложни, текоперести, последователни, с прилистници, елипсовидни, със заострен връх, назъбени. Листната дръжка е покрита също със закривени към основата шипчета. Цветовете са червени или розови. Разположени са по няколко на стеблените върхове в съцветие метлица.Чашката е неопадваща, петлистна, с 30-40 венечни
Използваема част. Венечните листа, които се берат рано сутрин по време на цъфтежа (май-юни). Сушат се на сянка или пък в сушилня (при температура до 30о С. Допустимата влажност е 12 %. Срокът на годност за цяла или рязана билка е 1 година, а за мляна - 6 месеца. Изваряването на розовия цвят, както и запазването му до изваряването се извършва по специална технология.
Химичен състав. Цветът на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол, гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени (които предизвикват втвърдяването на розовото масло при 25оС), евгенол, цитрал, линалоол, бензалзехид и др., танини (предимно катехини, кверцитрин, кверцетин), восъци, захар и др.
Лечебно действие и приложение. Силно спазмолитично, холагонно, холеритично и антисеротониново. Като растение, съдържащо етерично масло с бронхоразширяващо действие, се използва (както и мащерката) при спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма, бронхиален задух (главно с микробни причинители). Има и противосърбежно, успокояващо и местно обезболяващо действие. Съществуват препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.
Прилага се още и за лечение на възпалителни процеси на жлъчката и жлъчните пътища, дискенизии на жлъчката.
Лечебни свойства има и розовото масло. Те се дължат главно на ненаситените терпенови алкохоли. Маслото на розата има и силно противомикробно действие. Според някои проучвания то притежава и известен антикалциев ефект.
Розовото масло се използва като съставка на много козметични продукти - в тях то се включва не само заради аромата си, но и заради успокояващото, омекотяващо и противомикробно действие.
В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.
Начин на употреба. Вътрешно: 2 супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене. Външно: За жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.
