ЧЕРВЕН КАНТАРИОН-ЧЕРЕН БЪЗ

ЧЕРВЕН КАНТАРИОН (трескавиче, горчило, жлъчка, китка, червено которонче, червена жлъчка, червено калъчово, посечниче)
Centaurium erythraea Rafn (Erythreae cebtaurium Pers., Centaurium umbellatum Cilib.)
Сем. Тинтявови - Gentianaceae

Разпространение. Би5лката расте по сухи тревисти и каменливи места, ливади, ниви и горски поляни навсякъде в България.
Описание. Едногодишно или двугодишно тревисто растение с голо, изправено, четириръбесто, разклонено в горната си част стъбло, високо до 50 см.. Стъблените листа са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, а приосновните образуват розетка от обратно яйцевидни, стеснени към основата си листа. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е цилиндрична двугнездна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до август-септември.
Използваема част. За лечебна цел се използват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15-20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана - 1 г. и 6 мес.
Химичен състав. Съдържа горчиви гликозиди -  генциопикрозид, еритроцентраурин, както и до 1% алкалоиди, основно генцианин (производно на пиридина), восък, смоли, етерично масло и др.. Доказано е наличието на флавоноидни вещества и аскорбинова киселина (витамин С).
Лечебно действие и приложение. Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и улеснява храносмилането - стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва й се и газогонно действие.
Експериментално е доказано, че съдържащият се в растението генциопикрозид има противоглистно действие.
Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаха, свързано с намалено отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет.. Външно намира приложение при бавно заздравяващи рани. В научната медицина се използва спиртен извлек от надземната част в различни комбинации с други горчиви съставки.
В миналото е използвана за лечение на маларията, тъй като понижава температурата при трескави състояния.
В българската народна медицина червеният кантарион се употребява при болести на черния дроб, жлъчката и далака, при глисти, апоплексия, парализи, епилепсия, запек, туберкулоза, липса на апетит, маточни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение, туберкулоза в червата, цироза на черния дроб, воднянка, захарен диабет, главоболие.
Начин на употреба. Вътрешно: От надземната част на билката се приготвя запарка (1 чаена лъжичка билка на 200 см3 гореща вода), която се изпива на 3 пъти, 30 мин. преди ядене (или 1 суп. лъжица в 500 мл вода ври 5 мин и се пие 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). Може да се направи и извлек с вино в съотношение 1:10 (60 г билка кисне в 1 л вино за 8 дни, прецежда се и се държи на хладно), който се пие се по една винена чаша преди ядене - при анемия и след тежко боледуване. (По други указания - настойката от билката в червено вино (1:10) се приема за апетит и при слабо зрение по 1 супена лъжица след всяко ядене.)
Външно запарката се прилага за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин (кисне се 20 дни в зехтин (1:10) за мазане на рани от изгаряния и гнойни рани.
ЧЕРЕН БЪЗ - дървовиден бъз (свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер)
Sambucus nigra L.
Сем. Бъзови - Caprifoliaceae

Разпространение. Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места из цялата страна.
Описание. Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни.
Използваема част. За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят). Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. По-рядко се употребяват корените и плодът. Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят - 2 г.,; ронен - 1 г., смлян - 6 мес. Корените се вадят наесен след узряването на плода - ноември, или напролет - март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени - 3 г., рязани - 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод - 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението - март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора - 1 г.
Химичен състав. Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.
Лечебно действие и приложение. Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие.  Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас.
Листата действат диуретично и слабително, плодовете - слабително и диуретично.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.
Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата..
Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Чай от цветовете - за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
Начин на употреба. Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.
Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.