БОСИЛЕК (бусиляк)
Ocimum basilicum L.
Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)
Разпространение. Отглежда се като декоративно растение и подправка, главно в южните райони на България. Родината му е Азия.
Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено и достига височина 60 см. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови и са разположени в пазвите на листата по върховете на стъблото; 5-делна чашка; 5-делно венче; 4 тичинки. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафяво-черни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.
Използваема част. Използва се цъфтящата надземна част, около 20 см. от върха, без одървенелите долни части на стъблото. Бере се по време на цъфтежа, юли - август и се суши на сянка или в сушилня. Срок на годност: 2 г. /цяла билка/ или 1 г. и 6 мес.. /нарязана/.
Химичен състав. Съдържа етерично масло с разнообразен състав, горчиво вещество, гликозиди, сапонини, танини, органични киселини, минерални соли и др.
Лечебно действие: . Противовъзпалително, противоспазматично, болкоуспокояващо, апетитовъзбуждащо, потогонно и др.
Приложение: Употребява се за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити, както и при кашлица и бронхиална астма. Прилага се и при възпаление на пикочните пътища и на простатата, зъбобол, хрема, ангина.
Начин на употреба.Външно: жабурене, налагане, за бани. Вътрешно: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 2 ч.– пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладена с мед; или отвара от 1-2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, която се изпива за 1 ден
Cichorium intybus L.
СИНЯ ЖЛЪЧКА (цикория, бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок)
Cichorium intybus L.Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Расте по ливади и сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30-120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на стъбловите листа. Обвивката на цветните кошнички е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови, с 5 тичинки. Чашката е 5-делна. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1-2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.
Използваема част. Използват се корените, извадени през есента, и стръковете. Надземната част се бере по време на цъфтежа юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се вадят наесен след опадането на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.; цели и рязани корени - 3 г.
Химичен състав. В корените се съдържат 40-50% инулин, гликозидът интибин, холин, левулин, растителни мазнини, дъбилни и белтъчни вещества и др. В млечния сок се съдържат горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, а също и тараксастерол. В цветовете се съдържа кумариновият гликозид, цикорин, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Лечебно действие и приложение. Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие, както и успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.
Билката се използва подобно на другите растения, съдържащи горчиви съставки, за стимулиране на храносмилането - засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране на перисталтиката на червата. У нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехур, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране на обмяната на веществата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, циреи и др.
В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при кашлица, треска, захарен диабет, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, стомашни болки, гастрит, язва на стомаха, при неврастения и хистерия (използва се цветът).
От корените на цикорията се приготвя заместител на кафето.
Начин на употреба. Вътрешно: От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички стрита билка се залива с 250 см3 вряща вода и запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). Или - 2 супени лъжици от стръковете, попарени с 500 мл вода; пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
От корените също може да се направи запарка, която има очистително действие (1 супена лъжица корени в 500 мл вода, ври 10 минути, пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно).
Външно приложение: Употребява се за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цвета в зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при младежки пъпки (Д. Станева и др. 1983).
